Банско, 30 юли /БТА/
Балансът в медийната среда в САЩ беше постигнат след присъствието на водещи и репортери от неевропейската раса. Това каза Кенет Фишер на дискусия за медиите в мултикултурното общество, състояла се на годишната среща на Българската медийна коалиция в Банско. Фишер е експерт по тв комуникация от Университета на Оклахома в град Норман, САЩ, е специалният гост на събитието.
Присъствието на журналисти от малцинствата би било особено ценно в регионалните издания, но като цяло българските медии, включително големите централни медии, нямат визия и отношение към този важен дефицит, посочиха участници в обсъждането.
В България трудно се оформя контрапункт на клишетата и на тежестта на „етикетите” за малцинствата, смята Калина Бозева от фондация „Междуетническа инициатива за човешки права”.
Да се говори вече не за толерантност, а за човешки права – около това се обединиха участниците в дискусията, посветена и на враждебния език в медиите към представители на малцинствата.
По една от основните тези - за затворената за представители на етническите малцинства медийна среда, беше направен извода, че тя не е мултиетническа среда, а включването на отделни представители на малцинствата в медиите не бива непременно да се ограничава до работата им по проблематиката на съответното малцинство.
Беше представено изследване на „Маркет линкс” за присъствието на малцинствата в електронните медии. Според наблюдението, извършено от април до юни тази година, малцинствата и техните проблеми присъстват стабилно в програмите на водещите електронни медии, но липсват позитивни модели на представяне.
Има количествено преимущество на телевизионните програми за сметка на наблюдаваните в радиото. В телевизиите за проблемите на малцинствата се говори основно в новинарските емисии: в репортажи (64,8 на сто от случаите), в интервюта и преки разговори (25 на сто), в анализи (2,4). Появяват се очерка и портрета като вариант на поднасяне на тематиката, свързана с малцинствата. В 63 процента от случаите става дума за ромите, турското малцинство е обект на журналистически интерес в 20,6 на сто от наблюдаваните предавания, а за българо-мохамеданите става дума в 5,6 на сто от тях.
Участието на представител на малцинството има следните характеристики - 56 на сто от материалите са без такъв представител, в 21 на сто от случаите той участва пряко, а в 22 на сто от случаите – на запис. Регистрираното отношение на журналистите към малцинствата в 70 на сто от предаванията е неутрално, в 12 на сто - умерено негативно, а в 7 на сто – умерено позитивно. Доминиращите теми са закононарушения на представител на малцинствата, политики за малцинствата, интеграцията им и дискриминацията на техни представители. /ДД